Мерките на ЕЦБ и влиянието им върху еврозоната и българската банкова система

Мерки по паричната политика на ЕЦБ

Целта на ЕЦБ е инфлация под, но близо до 2% в средносрочен план. ЕЦБ предприема серия от стандартни и нестандартни мерки с цел повишаване на инфлацията, стимулиране на кредитирането и повлияване на реалния растеж в еврозоната. Така през 2014 г. ЕЦБ понижи лихвите при основните си операции по рефинансиране до 0.15%, по кредитното улеснение до 0.40% и определи отрицателен лихвен процент по депозитното улеснение от -0.10%. В допълнение ЕЦБ започна изпълнението на целеви операции по дългосрочно рефинансиране и въведе програми за покупки на ценни книжа, обезпечени с активи, и на обезпечени облигации.

akzii Bulgaria

Чрез Програма за изкупуване на обезпечени с активи ценни книжа (ABSPP) и облигации (CBPP3) ЕЦБ може пряко да контролира нарастването на паричната база. Програмите за закупуване на активи и целевите операции по дългосрочно рефинансиране се отразяват върху цената на финансовите инструменти, която е съобразена и с промяната в очакванията на икономическите агенти относно насоките на паричната политика на ЕЦБ в средносрочен план, изразяваща се в увеличаване на паричната база. Основната роля на целевите операции по дългосрочно рефинансиране е да стимулират растежа на кредитирането в еврозоната чрез предоставяне на заемен ресурс на банките при благоприятни условия, т.е. да подобри ефективността на трансмисионния механизъм на паричната политика в еврозоната.

Влияние на мерките по паричната политика на ЕЦБ върху българската банкова система

България не е членка на еврозоната и политиката на ЕЦБ няма пряко влияние върху монетарните условия у нас и върху българската банкова система. Същевременно режимът на парична политика, установен в България – паричен съвет, и използването на еврото като резервна валута са предпоставка за частична трансмисия на паричната политика на ЕЦБ към българската финансова система. Ефектите от мерките по паричната политика на ЕЦБ, свързани с промяната на референтните лихвени проценти, са косвени и засягат главно банковия сектор в страната, който е доминиран от чуждестранни банки и банкови клонове от ЕС (с общ пазарен дял в активите на банковата система от 68.2% към края на юни 2014г.).

Заключение

В обобщение, предприетите от ЕЦБ през 2014 г. мерки по паричната политика имат съществен ефект върху цената на инструментите, търгувани на финансовите пазари в еврозоната. Ефектът на мерките върху реалната икономика обаче до голяма степен ще зависи от очакваното подобрение във функционирането на трансмисионния механизъм на паричната политика. Повишената ефективност на монетарните стимули на ЕЦБ би довела до облекчаване на достъпа и цената на финансиране на банките в еврозоната. Това следва да се отрази положително върху цената на финансиране на нефинансовия частен сектор в региона.
Промяната на референтните лихвени проценти върху цената на привлечения от банките в България финансов ресурс е незначителна. Промяната на лихвените проценти по кредитите би имала евентуални ефекти, ако банките запазят оценката си за рисковата премия на страната.

Влиянието на политиката на ЕЦБ е съществено при свръхрезервите на банките в резултат от ограничените инвестиционни възможности в еврозоната, а това от своя страна се отразява върху баланса на БНБ. При намаляване на несигурността на финансовите пазари в еврозоната в бъдеще и при промяна в политиката на ЕЦБ към повишаване на лихвените проценти, от една страна, и намаляване на несигурността в българската икономика, от друга, може да се наблюдава при равни други условия понижение на свръхрезервите на банките по сметките им в БНБ, които нарастват от юни 2014 г. насам, и съответстващо понижение на нивото на международните валутни резерви.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *