Количествени облекчения на ФЕД

Политиката на ФЕД на САЩ е в центъра на вниманието на икономическите анализатори и световните медии. Един от основните монетарни инструменти на Федералния резерв за насърчаване и възстановяване на американската икономика са т.нар количествени облекчения (Quantitative easing или съкратено QE).

Количествени облекчения

Те представляват изкупуване на финансови активи от различни кредитни институции и държавни ценни книжа и целят увеличаване на ликвидността на икономиката. Банките и кредитните институции повишават своя резерв и съответно са по-склонни да отпускат кредити на бизнеса, който е склонен да разширява своята дейност чрез наемането на нова работна ръка.

Цели на тези облекчения

Изключително гъвкавата парична политика е насочена към постигане на основните цели на QE на Федералния резерв:
– намаляване на безработицата и увеличаване на потреблението и съответно стимулиране на икономическия растеж – количествените улеснения ще способстват за нужния тласък на икономиката за възстановяване развитието на бизнеса. Това от своя страна ще доведе до повече потребление, увеличаване на заетостта и на доходите, както и до по-висок ръст на БВП.

– стимулиране на кредитирането – очакванията на ФЕД за дългосрочно понижаване на лихвените проценти при повече налични средства за банките ще насърчи търсенето на кредити и ще разшири кредитирането.

– борба срещу дефлацията – понижението на цените и близките до нулата лихвени проценти пренасочват капиталовите потоци към други места, в търсене на по-висока доходност, което затруднява стабилността на икономиката. Ако се стигне до т.нар. „credit crunch” ще последват верижни банкови фалити и разруха на цялата финансова система. Следва мигновеното сгромолясване на икономиката под тежестта на дефлационната спирала.

Тенденции в паричната политика на САЩ

Тенденциите на паричната политика на САЩ са за намаляване обема на паричните стимули. Редица анализатори оценяват последните данни за напредъка на американската икономика и подобряването на трудовия пазар като достатъчни аргументи за ФЕД да съкрати обема на стимулите. Според изказванията на председателя на ФЕД, Джанет Йелън, Резервът вероятно ще започне да повишава лихвените проценти около шест месеца след края на програмата за количествени облекчения. Понижението на паричните стимули и евентуалното по-скорошно първо повишение на американските лихви се отразява негативно на американските и европейските фондови борси, чиито акции поевтиняват.

Спад в цените на златото

Златото реализира най-големия си дневен спад за последните 3 месеца, а доларът поскъпва. Жълтият метал губи при намаляването на паричното предлагане и по-високите лихви, които намаляват инфлационните очаквания. В тази ситуация металът като средство за защита срещу нарастващите цени губи от своята сила.
Според банките лихвените проценти трябва да се запазят ниски дори след възстановяването на икономиката, поради трайните белези от финансовата криза.

Основна цел на ФЕД

ФЕД всъщност иска да има по-висока инфлация с цел да намали дълговете на домакинствата и компаниите. Това ще стимулира от една страна кредитирането, а от друга потреблението ще се покачи. Когато потребителите и компаниите очакват покачване на инфлацията, те са склонни да купуват по-рано. Комбинацията от висока заетост и ниска инфлация е възможна, но само за кратък период от време. Обикновено заетостта и инфлацията вървят в една посока, т.е. за да имаме висока заетост трябва да бъдем готови за повече инфлация и обратно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *