Архив за етикет: инфлация

Фактори, влияещи върху движението на EUR

 

ECB – European Central Bank – Eвропейска централна банка

ECB определя и контролира монетарната политика на Еврозоната. Основната цел на ECB е да осигурява ценова стабилност. При вземането на решения ECB взема под внимание два основни фактора:

  • Ценова стабилност и прогнозите за изменението на цената – Ценовата стабилност се определя от т.нар HICP – хармонизиран индекс на потребителските цени. Приема се, че при увеличение на индекса до 2% движението на цените е стабилно. За определяне на бъдещото равнище на цените се използват голям брой други икономически индикатори.
  • Увеличение на парите в обращение – М3. ECB определя на страните членки 4.5% годишно увеличение на М3.

Управителния Съвет на Европейската Централна Банка заседава на всеки две седмици в четвъртък, след което обявява дали е взето решение за промяна на основния лихвен процент. На всяка първо заседание за месеца се провежда пресконференция, на която се обяснява каква ще бъде монетарната политика и цялостното икономическото състояние.

Interest Rates – Основен лихвен процент
ECB определя и ръководи своите фондове и ликвидността по основния лихвен процент. Разликата между основния лихвен процент, определен от ECB и FED, влияе директно върху EUR/USD.

deposit-bank

3-month Eurodeposit (Euribor) – 3-месечни Евродепозити
Лихвата по 3- месечните евродепозити, държани в банки извън еврозоната, служи за приблизително определяне на цената на ЕUR/USD при евентуални промени в основния лихвен процент. Увеличението на лихвата по 3-месечните евродепозити спрямо 3-месечните евродоларови депозити увеличава EUR/USD и обратното.

10-Year Government Bonds
Разликата в лихвените равнища на 10 годишните държавни облигации в САЩ и тези в Еврозоната също се използва за изчисляване на цената в кроса EUR/USD. Така например ако лихвата по германските облигации е по- ниска от американските, при увеличаване на лихвата по германските (или намаляване на лихвата на американските), тоест намаляване на спреда между двете лихви ще предизвика покачване за ЕUR. Определянето и промените на лихвените равнища е свързано с общото икономическо състояние на САЩ и Еврозоната.

Икономически новини
Най- важни от икономическите новини, които могат да повлияят върху EUR/USD от Еврозоната, са тези от Германия. Определящи са данните за: БВП, инфлацията, CPI и HCPI, индустриалното производство, безработицата, Германския IFO индекс. Бюджетният дефицит на всяка една от страните членки според пакта за Стабилизация и развитие трябва да е под 3% от БВП.

Политически фактори
Движението на EUR/USD е податливо на различни политически трусове и геополитически фактори, повлияни от политиката на правителствата на Германия, Франция и Италия. Финансовата и политическа нестабилност в Русия и Гърция също може да повлияе зле за еврото поради значителните инвестиции на Германия в тези страни.

 

Ръст на инфлацията и американската икономика като предпоставка за увеличение на лихвения процент в САЩ

Федералната комисия за открития пазар (Federal Open Market Committee – FOMC) запазва лихвените нива в близост до нулата от края на 2008 г., което е продиктувано от необходимостта от евтино финансиране в условията на глобална криза. В инструментите на монетарната политика на Фед попада изкупуването на активи, известно като количествено облекчаване. Това от своя страна води до резки покачвания на борсите по света, но до ограничен икономически растеж.

Графикът на Фед за първото покачване на лихвите зависи изцяло от поставената цел от 2% основна инфлация (без тази на енергийните и хранителните продукти) на годишна база и достигане на пълна заетост. Институцията определя като пълна заетост ниво от безработица от 5.0 до 5.2%.

drugi

Обикновено има заменяемост между заетостта и инфлацията. Това е известно от кривата на Филипс. Тя описва обратната връзка между инфлацията и безработицата. При равни други условия, когато инфлацията е висока, безработицата е ниска, и обратно.

Прекалено ниската инфлация и дефлацията се считат за негативни за икономиката заради ефекта, който имат върху поведението на потребителите и бизнеса. Очакванията за спад в цените карат потребителите да отлагат покупки. Невъзможността за повишаване на цените вреди на печалбите на компаниите, което се компенсира с понижение на заплатите или по-често със съкращение на персонал. Това е порочен кръг, който увеличава негативните ефекти и води до още по-голямо свиване на потреблението и натиск върху цените.

Инфлацията и състоянието на американската икономика

Индексът на потребителските цени в САЩ за втори пореден месец отчита ръст. През март поскъпването на горивата и увеличените разходи за домакинствата в страната са подхранили инфлацията, показва статистиката. Тези данни оправдават очакванията, че промяната на курса може да стане това лято, но последните по-слаби данни за развитието на американската икономика, включително и за трудовия пазар в страната, карат много анализатори да заложат, че първите стъпки на институцията ще бъдат направени на по-късен етап, най-рано през септември. Федералният резерв на САЩ определя растежа на американската икономика като „слаб“ или „умерен“ в по-голямата част на страната.

Промишлената активност остава „слаба“, а продажбите на дребно излъчват разнопосочни сигнали. Налице са съкращения в компании, добиващи или обработващи нефт и произвеждащи нефтени продукти, като региона на Минеаполис, където е концентриран щатският добив на шистов газ. Натискът върху заплащането в енергийния сектор е „слаб“ до „умерен“. Същевременно печалбите на промишлените компании намаляват значително. Що се отнася до заетостта – редица компании съобщават, че имат проблеми с намирането на квалифицирани работници.

Повишаването на лихвите от Фед до голяма степен е определящо за посоката на търговия, както на долара спрямо останалите валути, така и на щатските и международните индекси и суровините. И все пак както инвеститорите, така и форекс трейдърите, трябва да са наясно, че предстоящото увеличаване на лихвите в краткосрочен план няма да е драстично. Много по-вероятно е това да се случи плавно и постепенно.

Силният швейцарски франк засегна милиони хора и десетки брокери

Централната банка на Швейцария неочаквано премахна минималния поддържан курс по валутната двойка EUR/CHF, фиксиран на курс от 1.20 франка за евро, въведен преди повече от три години, с цел да се ограничи поскъпването на валутата. В резултат на решението швейцарската валута поскъпна с близо 30 на сто спрямо еврото. Според шефът на Швейцарската централна банка Томас Джордан при продължаване на политиката на обвързване на фиксиран курс на франка спрямо еврото, банката е рискувала да изгуби контрола върху дългосрочната си валутна политика.

Последици за швейцарската икономика

Швейцарската икономика е заплашена от рецесия. Продажбите на Швейцария в еврозоната представляват 60 % от износа на страната. Силният франк прави швейцарските продукти в чужбина по-скъпи и отслабва конкурентоспособността на предприятията. По този начин износът на швейцарската индустрия е поставен под огромен натиск.
Посещенията на Швейцария като туристическа дестинация също ще намалеят значително на фона на поскъпването на швейцарския франк.

depositi-lichviПри това работните места в засегнатите райони ще бъдат изложени на риск, като по този начин се очакват данъчни загуби за държавата и увеличаване на социалните разходи.
В допълнение икономиката на Швейцария е заплашена от дефлация. Инфлацията в края 2014г. отчита отрицателни стойности. Потребителските цени спадат на база на по-ниските цени за нефт, отопление и бензин. По-ниските цени на пръв поглед се отразяват положително на много потребители и предприятия. Но като цяло, силният франк следва да забави значително икономическия растеж на страната.
Стоките, импортирани най-вече от еврозоната, са доста по-евтини. Туристическият сектор може да отчете повече туристи от Швейцария. Потребителите ще заплащат по-малко за автомобили, смартфони или бензин.

Последици за финансовите пазари

Отвързването на франка от еврото от Швейцарската централна банка доведе до срив на фондовия пазар в страната. Това предизвика спад в акциите на големите швейцарски компании, котирани на борсата, и шок на финансовите пазарите по света. Инвеститори и валутни търговци по цял свят претърпяват значителни загуби. Финансовите институции, които имат портфолио от ипотечни заеми в швейцарски франкове, стават жертва на курсовите разлики. Този тип кредити са много популярни в страните от Централна и Източна Европа, като Унгария, Полша, Хърватия и Австрия поради изключително ниските лихви за този продукт.

Последици за еврозоната

Вече повече от половин година еврото губи драстично от стойността си спрямо долара. Силният франк обуславя спада в цената на еврото, което всъщност се цели. Европейската централна банка (ЕЦБ) се опитва отново да задвижи икономиката в еврозоната с изключително свободната си парична политика. Ниските лихвени проценти трябва от една страна да стимулират банките за отпускане на кредити, а от друга страна да отслабят курса на еврото. По този начин продуктите от еврозоната ще са по-евтини и по-конкурентни в целия свят. Вносните продукти ще са по-скъпи, но това би могло да послужи за борба с ниската инфлация.

Валутен и фискален резерв на България

Резервите на България биват два вида:

· фискален резерв, който възлиза на близо 6 млрд. лв. към края на юни, а към момента се равнява на 8 млрд. лв със заемите. В близките седмици се очаква той да достигне рекордните 9 млрд. лв. С фискалния резерв се разпорежда единствено правителството.

· валутен резерв от близо 30 млрд. лв., с който се разпорежда БНБ.

 

Фискален резерв

Фискалният резерв възниква с въвеждането на валутния борд през 1997 г. съгласно споразумението с МВФ, като целта му е да поддържа необходимите средства за плащанията по държавния дълг за минимум 1 година напред. По този начин се редуцира рискът от неплащане на дълга. Този резерв се състои от:

1) наличностите в лева и чуждестранна валута на всички бюджетни сметки и депозити в банковата система, в т.ч. централния бюджет, министерства и ведомства, Националния осигурителен институт, Националната здравно-осигурителна каса и извънбюджетните фондове на централно ниво

2) други високоликвидни активи на централното правителство. Впоследствие резервът започна да трупа средства от вътрешни източници, като бюджетни излишъци, приватизация и концесии. Минималният размер на фискалния резерв се определя всяка година чрез закона за държавния бюджет.

 

Валутен резерв

Валутните резерви имат способността да влияят на борда. Според правилата на валутния борд централната банка няма право да печата повече левове, отколкото са покрити с валутните й резерви, както и да дава заеми на правителствата. Валутните резерви представляват активите на БНБ, които трябва да осигурят 100% покритие на паричната база (покритие на парите в обръщение, т.нар. паричен агрегат М0, т.е. въвежда пълна конвертируемост). За да се поддържа баланса на БНБ – равенство на активите и пасивите на банката – всяка промяна в задълженията на банката води до промяна във валутните й резерви. Ако има намаление на валутните резерви, това автоматично ще се отрази и на пасива на банката, който ще намалее. Така например един чуждестранен инвеститор, който обменя валута срещу левове, увеличава едновременно паричната база и валутните резерви на страната с еднакъв размер.

 

Ефекти от наличието на фискален резерв

• Кредиторите на държавата могат лесно и бързо да проверяват състоянието на държавните финанси. Данните за състоянието на фискалния резерв се публикуват всяка седмица;

• Създава се възможност за проследяване на бюджетните потоци;

• Наличието на фискален резерв води до стерилизация на входящите парични потоци, т.е. до провеждане на парична политика;

• Според някои анализатори фискалният резерв оказва стабилизиращ ефект върху икономиката.

 

Идеи за изразходване на фискалния резерв

Според правилата на валутния борд парите от фискалния резерв в по-широк параметър се използват за текущи бюджетни плащания, а в по-тесен – за операции по дълга и за спешни нужди (примерно за погасяване на загуби в топлофикациите, железниците и др.). Парите, които МВФ не позволява да се харчат за текущи разходи, са от приватизация, от операции по дълга. Това са еднократни бонуси, които, ако се изразходват свободно, могат да създадат погрешна представа за наличните ресурси. Ако бюджетните организации, примерно болниците, получат допълнителни средства за дадена година, на следващата година те ще настояват пак за такава сума, а правителството няма как да я осигури. Затова са разрешени само еднократни разходи. Освен това допълнителните пари, похарчени неподходящо, могат да създадат инфлационен натиск, който е нежелателен при валутен борд. Наливането на още средства в икономиката крие риск от нежелано нарастване на паричната маса и оттам до инфлация. На теория, ако нарастването на паричната маса е в умерени контролируеми граници, това би довело до оживление и растеж в икономиката.

 

Валутните резерви на България падат

От началото на годината се наблюдава постоянен спад на стойността на валутните резерви и те вече са достигнали най-ниските си нива от близо 2 години насам. Спадът се дължи на значителния дефицит в платежния баланс на страната и на понижение на стойността на държаните от БНБ резерви в ценни книжа с 430.9 млн. евро. Понижението на валутните резерви все още не е тревожно и няма никаква опасност за стойността на левa и стабилността на валутния борд. Единствените притеснения произтичат от факта, че в началото на следващата година предстоят плащания по външния дълг на стойност близо 1 млрд. евро.

Анализ на стабилността на банковата система в България

В ситуация на продължаваща политическа несигурност и в очакване през следващите седмици правителството да подаде оставка, националният финансов сектор е под натиск и страната е обхваната от паника да не се повтори опустошителната банкова криза от периода 1996-1997 г, когато 14 банки бяха обявени в несъстоятелност и хиперинфлация.
Българските власти и управляващи уверяват, че банковите влогове са изцяло гарантирани. Икономисти са на мнение, че рисковете за банковия сектор или за макроикономическата стабилност на България са ограничени и че банковата система няма проблем с ликвидността. Според БНБ банковият сектор „функционира нормално“.
Европа също се опита да предотврати загубата на доверие в банковата система в България, като Европейската комисия позволи да се отпусне държавна помощ на финансовите институции на стойност 3,3 милиарда лева, за да се подплати гаранцията на влоговете.

Как функционира банковата система у нас?

България работи с едни от най-тежките и консервативни изисквания към банките, което означава по-ниски нива на риска за парите на всички български граждани в сравнение с банките в останалите европейски държави. Страната ни винаги е била привърженик за въвеждане на по-строги правила и изисквания, като представителите ни в Брюксел настояват за ясни отговорности на банките като гаранция при евентуална криза.

Ще анализираме ситуацията у нас на база на следните критерии:

Ликвидност

– способността на наличните средства и финансови инструменти да бъдат максимално бързо обменени и превърнати в парични средства при минимум загуби.

Банковата ни система разполага с 8 милиарда лева парични средства и депозити в Централната банка, които могат да се използват веднага. Още 8 милиарда са във финансови активи, които са ликвидни и могат лесно да бъдат трансформирани в кеш. При това банките имат средства както в левове, така и в чужди валути. Коефициентът на ликвидност възлиза на 26.22% – изключително висока стойност, която говори за стабилност на системата. При това много български банки са дъщерни на банки от Западна Европа (2/3 от 29-те банки в България са чуждестранна собственост) и така банковата ни система има достъп до допълнителни ресурси при необходимост.

Капитал

– средствата, които са вложени от собствениците на банката.

Собственият капитал на банковата система е в размер над 11 милиарда лева, капиталовата адекватност от първи ред е 18.2%, а общата капиталова адекватност на системата е 20.4%, което означава, че банковата система у нас може да посрещне значителни финансови трусове без това да се отрази на влoжителите. Високите капиталови изисквания поемат загуби от лоши кредити или обезценки.

Допълнителни буфери

– намаляват рисковете за парите на гражданите.

Фондът за гарантиране на влоговете разполага с 2.1 милиарда лева. Всички банки внасят пари в този фонд. Тези средства могат да се използват още на ранен етап, за да се избегне фалит и големи загуби за вложителите. Освен това БНБ има специален ликвиден буфер от 5 милиарда лева, които могат да се използват при системен риск. Друг допълнителен буфер представлява фискалният резерв.

Необслужени кредити

Напоследък нивото на необслужваните кредити постепенно намалява, а банките са натрупали обезценки (буфер срещу риска от необслужваните кредити) в размер на 5.2 милиарда лева. Това дава повече сигурност на вложителите.

Активи, депозити и печалби

Банковата система притежава активи (кредити, средства, ценни книжа), които са в размер на 134% от депозитите на граждани и фирми. По този начин депозитите са много добре обезпечени с активи, което повишава сигурността им.

Макрообстановка

Държавният дълг в размер на около 18% като дял от БВП е сред най-ниските в ЕС, фискалният резерв на страната също е значителен. В момента валутните резерви на страната са над 28 млрд. лв. – близо до историческия рекорд. А още по-голям е златно-валутният резерв на Централната банка, който осигурява покритието на българския лев и стабилността на валутата. Международната финансова общност има пълно доверие в българската финансова система, като доказателство за това е отпуснатият наскоро заем от близо 3 млрд. лв. на рекордно ниска годишна лихва от малко под 3,1%. Трябва да се отбележи, че паричният пазар в България e от затворен тип, което означава, че бордът не може да бъде атакуван от спекулативни капитали.

Политическа несигурност

Банковият сектор в страната ни може да бъде определен като стабилен. Кризата на доверие в банковата система на България би трябвало да е овладяна, но несигурната политическа ситуация и нарастващото обществено недоверие в правителството предизвикат още по-голям спад на доверието в обществените институции, което означава че политическата несигурност ще продължи.